СИРÒТСТВО, мн. няма, ср. Остар. 1. Положение, състояние на сирота (в 1 знач.), на сирак; сирачество. В твърде пространните мемоари на [Тодор] Икономов дори не откриваме името на майка му, починала почти едновременно с неговия баща, когато е бил на 13 години. Този психологически детайл има важно значение, за да се разбере тонът на неговите спомени. В тях се усеща сиротството, липсата на майчина ласка; всичко това е оставило своя отпечатък. Т. Жечев, БВ 1985, 286. Тежко да остане човек без майка и който не е бил на мащеха, той не знае какво ще рече сиротство! Тур., 1865, бр. 47, 287.
2. Прен. Самотност, самота; сирачество. Сега в тоя страшен миг бе се почувствал сам. Шефът позна в тоя миг най-голямото сиротство на света. Бл. Димитрова, Събр. тв III, 346. Привечер, кога настане время да ся върна дома, неволно ми домъчнява. Сиротството ми става тогава повече чувствително; тогава аз виждам себе сам един, без свои, без приятели. С. Радулов, ГМП (превод), 74.