СИРОТУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. 1. Живея като сирота (в 1 знач.), сирак съм. ● Обр. Ние заедно с вас оплакваме незаменимата загуба. Ще има ли България някога още един Ив. Вазов? – О, дано! Но засега цяла България сиротува. Ст. Чилингиров, ПИВ, 295.
2. Прен. Стоя самотен. ● Обр. Сред гората, където човешки крак не е стъпвал, над пътя разклонена сиротува една ябълка. А. Каралийчев, ПС III, 169.