СИРОТУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от сиротувам. Ой Стойо, Стойо, мори Стойо сирото, / не додеa лe ти се, Стойо, сиротуване. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 37.
