СЍРОТЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал.-гальов. от сирота (в 1 знач.); сираче, сиротинче. Останах аз сама-саменичка под ясното небе и сирота вдовица. „Ех, така, се види, ми е написано на небето – мислех си. – А тряба да се работи и дечицата да се отхранят.“ И така зле ли, добре ли, гладни и жадни, голи и боси моите сиротчета отрастоха. Л. Каравелов, Съч. IV, 75. Я су дете сиротче останало, / ни татково дете, ни майкино. Нар. пес., СбНУ ХI, 40.