СЍСКА ж. Диал. Женска гърда; цица, цицка, нянка, бозка, сиса. Ти, байчо, тогаз забегна, / от тебе майка да не плаче. / Сега видех, байчо, познах те, / че сме на едно сърце лежели, / от едни сиски бозали. Б. Ангелов и др., СИ [еа]. // Бозка, цицка на женско животно; нянка. По вимето на кравата, а понякога и по самите сиски, се образува възел, който след някое време се обръща в мехур, и в него се сбира малко течност. Просв., 1901, кн. 3, 141.


Източник: Речник на българския език (онлайн)