СИСТЕМАТИЗÀТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до систематизатор. Трябваше да се извърши значителна систематизаторска работа, за да може да стане групирането на говорите от отделните селища в съответните диалектни типове. М. Младенов, БГР, 58. При описанието на частите на речта, наричани от А. Востоков „разреди“, той отделя осем класа думи – съществително, прилагателно, местоимение, глагол, наречие, предлог, съюз, междуметие. Неоспорим е систематизаторският талант на Востоков. НТПУ, 2013, кн. 1 Б, 244. Систематизаторски умения. Систематизаторски подход.