СИСТЕМАТЍК, мн. -ци, м. 1. Книж. Систематизатор. Този систематик на научната мисъл в древността [Аристотел] поставя основите на някои географски дисциплини. А. Бешков и др., ИГ, 15. Аристотел и Платон са били първите систематици на обществената наука. БСб, 1898, кн. 1, 32.
2. Специалист по систематика (във 2 знач.). Дори в „зоологическите науки“ едва ли би се намерил учен, който да е едновременно и систематик, и анатом, и физиолог, и ембриолог, и хистолог. Н. Сретенова, УФ, 202. Систематиците днес определят 8 600 вида [птици], групирани от тях в 28 разреда, обхващащи 155 семейства. НТМ, 1976, кн. 8, 9. Представителите на групите [риби] се различават помежду си по външните признаци. Забелязват се известни особености и в биологичното отношение. За някои риби разликата е толкова голяма, че систематиците ги отнасят към отделни самостоятелни видове. ТОИС, 1938, кн. 6, 21.