скамèйка ж. (лат.). Пейка. В салона има скамейки и столове. □ Изправям някого на подсъдимата скамейка — давам някого под съд, обвинявам някого. От ученическата скамейка — от ученичество. Подсъдима скамейка — място в съда, определено за подсъдимия. От любопитство той влезе в заседателната зала още на първото дело. На подсъдимата скамейка седеше брадясал мъж на около петдесет години. Дим. Ангелов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
