сконфу̀зен. -а, -о. 1.Прич. мин. страд. от сконфузя. 2. Като прил. Който е засрамен, стеснен, който е поставен в неловко положение. Аз стоях между навалицата, сконфузен и зачервен, докато намеря сили да продължа по-нататък. Л. Стоянов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
