славèйков, -а, -о, прил. Славеев. И всичко слушало тогаз / славейковия чуден глас. П. Р. Славейков. Искам да погледам / зарите небесни, тихом да послушам / славейкови песни. Ц. Церковски.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
