сладкоду̀мие, мн. няма, ср. Умение да се разказва увлекателно, сладкодумно. Той обича странните истории и умее да ги разказва на приятелите си с пленяващо сладкодумие. Св. Минков.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)