сля̀по. Нареч. от сляп (във 2 и 3 знач.); безразсъдно. Те бяха консервативни, упорито и сляпо държаха за стария морал. А. Гуляшки. Сляпо вярвам в някого.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)