сму̀канеср. Отгл. същ. от смуча и от смуча се. След като нахранеше своето дете, даваха ѝ да кърми и други деца. Но ето че от хищното смукане зърната на гърдите ѝ се изрониха до кръв. Г. Райчев.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
