снаряжèние, мн. -я, ср. (рус.). Всичко, с което е снабден отделният войник, военна част или армия, освен оръжието и храната; амуниция, екип. Поручик Манев заповяда грижливо и основно да се почисти оръжието, да се потегне войнишкото снаряжение и всички да се приготвят за поход. П. Вежинов. В пълно бойно снаряжение.