снèжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е от сняг. Свири нощната фъртуна, / снежни преспи вей. Вазов. Надвечер децата направиха в училищния двор един снежен човек. А. Каралийчев. Деца се замерят със снежни топки. 2. Който е покрит със сняг. Слънцето се скри и снежните върхове на планината посиняха. Ем. Станев. Около тях се простираше безмълвно и пусто снежно поле. Дим. Димов. 3. Който е придружен със сняг. Ден след ден зимата преминаваше ту под ниско облачно небе, ту във ведри, слънчеви дни, ту в снежни бури. Дим. Талев. Изви се виелица и снежна вихрушка опаса полето в гъста, непрогледна мрежа. А. Гуляшки. || Който носи сняг. Слънцето бе изгряло, но оставаше скрито зад ниските снежни облаци. Дим. Талев. 4. За време — когато има сняг. Какво ще правя аз без топъл кът, / когато снежна зима всичко тук погребе? Багряна. Беше хубаво, снежно, меко време. Предния ден бе навалял до една педя сняг. Дим. Талев. 5. Прен. Който е с цвят на сняг; снежнобял. Аз се вслушвам в смесения шум на водопада и Бели Искър, чиито снежна вълни блещят през завесата на елите. Вазов. Да можех, майко, с колко нежност / целувала те бих сега, / бих галила косите снежни, / очите с тихата тъга. Вес. Георгиев. □ Снежна китка — картоп.