сноп, снòпът, снопа, мн. снòпи, снòпове и (диал.) снòпе, снòпа (сл. ч.), м. 1. Голяма връзка от стъбла на ожънати житни растения с класовете. Наизскочиха в полето / моми с паламарки, / снопе вързват, песни пеят / младите жетварки. Вазов. Превозваха снопите и ги редяха на копни около харманите. К. Петканов. 2. Свързани заедно еднородни предмети; връзка. Като влезе в конашката порта, той видя в коритото на чешмата потопен един сноп дрянови пръчки. Вазов. Той отиде в одаята и след малко се върна, като държеше сноп банкноти. Йовков. 3. Прен. Струя лъчи, искри и др., които излизат от един източник. Един сноп лъча падаше в купето. Вазов. Изби / там из колибите сноп искри в небесата / и като рой пчели се пръсна из тъмата. П. П. Славейков. Зад каменната ограда наляво падат буйни къдрави снопове разпенена вода и се губят на стотина метра долу. Ал. Константинов. || Обр. В тоя момент картечен сноп се изсипа върху им, без да им причини нищо. Ив. Мартинов. Войникът бе убит на място — гъст шмайзеров сноп бе надупчил страшно гърдите му. П. Вежинов. □ Падам като сноп — падам изведнъж, като покосен.