сокòлов, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на сокол. Соколови нокти. Соколово гнездо. 2.Прен. За очи, поглед — който вижда много надалеко. Неговото соколово око видя къде удари куршумът. Цани Гинчев.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
