спешà1, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Диал. Бързам. Късно макар, аз спеша да изпълня един свят дълг. Вазов.

спешà2. Вж. спешавам.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)