РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

сплотèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от сплотя. 2. Като прил. Който е обединен, единен. Сплотени сили.

Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)