спу̀щанеср. Отгл. същ. от спущам и от спущам се; спускане. Заслазяхме пак по стръмна голина Спущане твърде уморително, почти толкова, колкото и възкачването. Вазов. Те чакат с нетърпение спущането на завесата. Св. Минков.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
