среднòщ, мн. няма, ж. Разг. Средата на нощта; полунощ. Вече беше среднощ; първите петли пропяха. Блъсков. Бурята едвам към среднощ престана. Вазов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)