средотòчие, мн. -я, ср. 1. Средна точка на фигура или тяло. 2.Прен. Място, където е съсредоточено нещо; основен център. В този ден вечерта пристигаше един файтон в село С, едно от трите избирателни средоточия на околията. Вазов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
