сст и ссст междум. 1. За изразяване на забрана да се говори. Постоя той, постоя, па изръмжа страхотно: — Ссст! Млък, че ти откъсвам главата като на врабец! Чудомир. Защо трепереш? Да не ти е зле? — Ссст! Мълчи! М. Вълев. 2. За отпъждаме на животно, обикн. на куче. Сссст! — замахна тя на кучето и разтвори широко вратата. Г. Караславов.