стеснѝтелност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от стеснителен; срамежливост, свенливост. Необяснима стеснителност го обхвана, когато мина към интимното обръщение, и той неволно се запъна. Дим. Ангелов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
