стихотвòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася до стихотворство или стихотворение. Стихотворна сбирка. Стихотворна реч. 2. Който има формата на стихотворение. Тия стихотворни диалози влазяха в сбирката„Поля и гори“. Вазов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
