стовàрвам, -аш, несв.; стовàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Свалям товар; разтоварвам. Те бяха стоварили някъде въглищата и сега си отиваха. Йовков. Смъкнали камъните и ги стоварили в моя двор, тъкмо на мястото, където смятам да издигна новата къща. А. Каралийчев. 2. Прен. Прехвърлям върху другиго. Най-после дали нямаше мнозина между тия нещастници, които да свалят от себе си вината и я стоварят върху апостолите? З. Стоянов. Върху тях стовари и отговорността, за дето не може сега да се уреди въпросът за гората. Влайков. 3. Прен. Разг. Удрям силно, тежко. Хвана дъската за единия край и я стовари по главата му със страшни сила. Вазов. Гледаш ли тоя юмрук? Един като ти стоваря по тиквата! К. Петканов. стоварвам се, стоваря се страд. Тук ще се стоварват тухлите.