су̀баш и субàша м. (тур.). Остар. Полицейски началник в стара Турция. Тук селският ага или субаш е правил кафе на българските делибашии. З. Стоянов. Край хоро седи субаш, до него стои Никола. Нар. пес.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
