сублимѝрам, -аш, несв. и св. Физ. 1. Прех. Подлагам на сублимация. Сублимирам йод. 2. Непрех. Претърпявам сублимация. Йодът сублимира. сублимирам се страд.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)