счѝтам, -аш, несв.; счетà, -èш, мин. св. счèтох, прич. мин. св. деят. счел, св., прех. Мисля, имам някого, нещо за някакъв: смятам. Свестните у нас считат за луди. Ботев. Той бе владика, ама се гордееше със сана си, и само големците считаше за хора. Елин Пелин. || На мнение съм, мисля, преценявам, намирам. Той мина край манастира, но не счете за нужно да се отбива при отца Натанаила. Вазов. Аз считам, че всички тук сме недостойни да разискваме по въпроса за плътската страст. Елин Пелин. считам се, счета се страд.