съдбинàж. Обикн. мн. Съдба, жизнен път, който човек сам си изковава; бъдеще. Нам трябва преди всичко политическа свобода, сиреч, сами да бъдем стопани на земята си и съдбините си. Вазов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
