сънотвòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който докарва сън; приспивателен. Ирина изпадна в състояние на пълна летаргия. Вземаше сънотворни хапчета, спеше до късно през деня. Дим. Димов. Сънотворно средство.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
