съсипàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който съсипва, изтощава физически, душевно; съкрушителен, убийствен. След половина час съсипателен ход стигнах на върха на чала. Вазов. Съсипателен удар.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
