съ̀чкаж. Отчупено клонче от дърво, обикн. сухо. Те влязоха в градината Под краката им често пропукваше суха съчка. Йовков. Теодосий го чу как чупеше сухи съчки и стъкваше огъня. Ст. Загорчинов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
