та1 съюз. 1. Диал. За съединяване и подчертаване: а) При свързване на еднородни части в изречението; и. Той бе тънък та висок, с мършаво длъгнесто лице. Влайков. Свирило лудо медна цафара, / свирило песня харна та стара. К. Христов. б) При изреждане на действия или предмети. Та ги брои, та ги прехвърля (алтъните) е ръцете си, попипва ги, гледа ги. Йовков. Какви ли не въртели ми правеха твоите хора! Та по отпущане на валута ли не щеш, та при митницата ли. А. Гуляшки. Ядохме та грозде, та круши, та орехи, та какво ли не. в) При последователност на действия; и, че, па. Прегърна майка Чавдара, / в очи го черни целуна, / въздъхна, та му продума. Ботев. Дига кобилца на рамо / та си на извор отива. П. Р. Славейков. Па си е зела билето, / та си го дома занесла. Нар. пес. Пил студена вода, та се простудил. г) При изразяване на ново сродно, по-силно качество или действие; че. В синьото небе над тях (върховете) се спряло юлското слънце и пече, та гори. Елин Пелин. Грее се бае Крачун на огнеца, а в лицето стана блед, та жълт като смил. Мих. Георгиев. Велко пристигна в града рано след обед модър, та черен от студ. Дим. Талев. 2. За присъединяване, като добавеното изречение е обикновено елиптично и уточнява, развива, допълва предходната мисъл. От там, през планините, та в троянските колиби. Вазов. Удари го с копито и така го ритна, че Мечо се търкулна презглава, та чак в дола. Ем. Станев. Щом се показа, те се спуснаха с протегнати ръце и го емнаха, та вътре. Ст. Даскалов. 3. 3а противопоставяне и съпоставяне. Осемдесет години теглих и страдах като куче, та сега ли рахат ще видя? Елин Пелин. На това място се събират хвъркати песнопойци от съседната гора, всеки ден, като почнеш от април, та чак до края на август. Елин Пелин. Сега партенки не могат да се купят, та було ли! Г. Караславов. Като е по-млад, та да не е от желязо? К. Петканов. Той децата си няма с какво да нахрани, та гости ще вика! А. Гуляшки. 4. Въвежда подчинени изречения: а) За начин. Изяли ги, та не остало косъм от тях. Вазов. Яде бай Ганьо, брей, не се шегува, яде та ушите му плющят! Ал. Константинов. Той я взе (ракията) засмя се, та чак очите му светнаха. Елин Пелин. Опна Нено юздите, та кон му на задни крака се изправи. П. Ю. Тодоров. б) За следствие; поради което, че. Кажи ми, мале, що плачеш? / да не са татка хванали, / хванали или убили? / та ти си, мале, остала / сирота гладна и жадна? Ботев. Нека си я разделим овреме (земята), та всеки своето да си знае. Елин Пелин. На другия ден беше празник, та чудна веселост имаше в гласовете на момите. К. Петканов. Беше тъмно, та, не можеше да се разбере ни дума от писаното. Ст. Загорчинов. в) В съчет. с да — та да сложен съюз за цел; за да, че да. Утре ще останеш за обяд, та да се запознаеш със селото и да чуеш жалбите на селяните. Вазов. Разпрегна дядо Иван колата си, та да почине. Блъсков.
та2 частица. Диал. 1. За подчертаване на предмета или действието, за които става дума. Та тъй влазя ли се, бе синко? Вазов. Та той не за вечерята беше дошъл. Та той беше тук заради нея, заради Станка. Г. Караславов. Кой е този Русан Радичков? — Та кмета. Дим. Ангелов. || Между повторено съществително или глагол. Не си гледа занаята — такъв хубав занаят! — ами като е рекъл служба та служба. Влайков. Ами баща ти, като завика: стой та, стой. Какво да правя — останах. Йовков. И братята ти, и снахите ти, всички са викнали да се разделим та да се разделим. Елин Пелин. 2. Обикн. в съчет. е та, та що, та какво, е та що, е та какво — като самостоятелен въпрос, понякога при очакване да се разбере какво ще произлезе по-нататък. Къде ще вървим по тъмно? В околностите са се появили вълци. — Е та що? Дим. Димов. Какво — рече той. — Май прав е свато Денко — Е, та? Кр. Григоров.