табу̀, мн. -та, ср. (полинез.). У първобитните народи религиозно запрещение, наложено над някакво действие, дума, предмет. || Забрана да се изговарят думи, да се извършват действия и пр.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
