такà. I. Нареч. 1. По такъв начин, по същия, по познатия начин. Тя не беше привикнала така да ѝ отговарят. Вазов. Дядо Йордан видя, че така не може да върви, и скоро затвори кръчмата. Елии Пелин. 2. В тоя, познатия вид, в това положение, състояние. На огъня притури съчки тя, / а той се взря в камината нагоре. / Стояха дълго мълком те така. П. П. Славейков. Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила. Дебелянов. || При цитиране, изброяване и под. — по следния начин. При това издание книжовните ми трудове ще бъдат подреждани според техния характер. Така: в настоящия том са поместени чисто битови разкази и повести. Влайков. А речите си почваше така: / „Животът е прогрес, но и борба“. Ем. п. Димитров. 3. Толкова много, до такава степен. Но вие трябва да сте българин, като говорите така добре български. Вазов. Те не бяха я виждали така жива, така възбудена, така хубава. Елин Пелин. Пазарите по градовете никога не са били така многолюдни, пътищата по цялата страна така оживени. Дим. Талев. II. Като съюз. В съчет. както, така и — служи за свързване на еднакви по смисъл части на изречението; в еднаква степен. Ян Бибиян беше станал много весел, жизнерадостен и се отнасяше много любезно както с познати, така и с непознати. Елин Пелин. III. Като частица. 1. За потвърждение и съгласие — да, вярно. Малка ни е, малка ни е момата. — Така е, стрино Илчовице, но излезе ли на мома късметът, жени я. Елин Пелин. Ще трябва тогава някой от нас да иде в Битоля — отговори сам на въпроса си Велко. — Така, така — заклати бързо глава Кузо. — В Битоля, в Битоля. Дим. Талев. 2. За израз на някаква неопределеност — без определена цел, посока и под. Имате там роднини, свои? — Никого не познавам. Отивам така, някоя работа да намеря. Ал. Константинов. Какво търсиш тук? — Ами така, спрях тук до чешмата. К. Ламбрев. 3. За подчертаване и усилване смисъла на думата, с която се свързва. Не питаха го и защо така / е работа напуснал той. П. П. Славейков. А ти, Душко, къде така по това време? К. Ламбрев. Как така ще излизаш по това време? Как така да не знаете тия неща? □ И така — а) Сложен заключителен съюз, който въвежда самостоятелни по смисъл изречения, като заключение от всичко казано преди. И така, аз земах и заклах пиленцето. А и що можех аз да направя? Каравелов. б) (разг.) И без това. Аз и тебе ще повредя, ако ни видят заедно из пътя. Ти и така сбърка, че дойде при мене в този хотел. Вазов. Така и така — и без това, без друго, независимо от всичко друго. Така и така няма прокопсия, мислех си — пий! Елин Пелин. Така че (така щото) — сложен съюз, който въвежда подчинени изречения за следствие. С такива дървени пречки беше направена самата врата на тъмницата, така щото от двора се гледаше в тъмницата. Величков. Току така — без повод, без причина. И не току така приказваха хората че Юрталана щял да им купува имот в града. Г. Караславов.