тас, тàсът, тàса, мн. тàсове, таса (сл. ч.), м. (тур.). 1. Металически съд за гребане вода. В банята беше задушно Тасовете дрънчаха. Дора Габе. 2.Диал. Дълбока медна чиния; паница. Слугата донесе в голям тас чорба, от която излизаше пара. Влайков.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
