твърдинà ж. 1. Само ед. Качество на твърд предмет; твърдост, коравина. Цяла нощ той не мигна. За пръв път усещаше твърдината на коравото легло. Кр. Григоров. 2. Само ед. Прен. Устойчивост, твърдост, непреклонност. Сега вече съм могъщ. Никой не може надмина моята твърдина и моята сила! Ран Босилек. 3. Старин. Крепост. Естеството бе направило Царевец непристъпен, никакви човешки усилия не можаха да превземат тази твърдина. Вазов.