твъ̀рдост, -ттà, мн. няма, ж. 1. Качество на твърд. Диамантът притежава голяма твърдост. Твърдост на гласните. 2. Прен. Устойчивост, постоянство, непреклонност. Че щастлив е оня, който дигне пръв / народното знаме и пролее кръв, / и че трябва твърдост, кураж, постоянство, / че страхът е подлост, гордостта — пиянство. Вазов. Двете млади жени се обърнаха към нея. Тя говореше кротко, примирително и все пак в гласа ѝ се чувствуваше твърдост. Дим. Талев. || Смелост, мъжество, самообладание. Макар че смъртта на Тодора дойде за него като гръм от ясно небе, той я посрещна с рядка твърдост. К. Петканов.