тепàвица ж. Съоръжение с водна сила край вада за тепане на вълнени тъкани. Докарали са от тепавицата цял товар изтепани аби, надиплени. Влайков. Недовършеният скелет на тепавицата цял месец стоя непокрит на дъждовете. Елин Пелин.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)