тèпане1 ср. Отгл. същ. от тепам1 и от тепам се. Тука съществуват няколко тепавици за тепане шаяци и черни аби. Вазов.

тèпане2 ср. Отгл. същ. от тепам2. Лазар усети тепането на босите ѝ крака до прозореца. А. Гуляшки.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)