тѝквен, -а, -о. Прил. от тиква. Откъм селото се зададе бате Коле Пазеше си сянка на лицето с тиквен лист, сложен под лятната кърпа. К. Петканов. Свят като тиквен цвят — каза Петър овчаря и въздъхна. Йовков. Тиквен петмез. Тиквени семки.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
