тлàсък, мн. -ци, м. 1. Силен удар, чрез който нещо се придвижва. Тълпата се притискаше и отиваше все напред — от тласъка на нови талази любопитни, които прииждаха. Вазов. Един силен тласък се стовари в гърба му, той омота краката си, политна неудържимо и рухна като дънер. Г. Караславов. 2. Прен. Подбуда, подтик за извършване на нещо, обикн. в обществения или културен живот. Появяването на дядо Недко в Люляково даде нов тласък на това непрекъснато веселие. Йовков.