тлèнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който подлежи на гниене, разлагане; не вечен. Но не! Той жив е пак в делата си свещени, / не мре духът велик — плът тленна само мре. Вазов. След земния живот в земята той почива — / не той: почива му там тленний прах един! П. П. Славейков. □ Тленни останки (книж.) — тялото на покойник. Кого погребват? На каква личност носят тленните останки? Елин Пелин.