тлèя, тлеèш, мин. св. тлях, прич. мин. св. деят. тлял, -а, -о, мн. тлèли, несв., непрех. 1. За огън, гориво — горя едвам, слабо, без пламък. Огънят едвам блещукаше и тлееше още. Вазов. Криволи покрай гората / необъхтана пътека — / край пътеката огнище / тлее и гасней полека. П. П. Славейков. На огнището тлееха няколко въглена, покрити с бяла пепел. Ст. Загорчинов. Дървата тлеят. || Обр. Но едно затаено чувство от мъст остана да тлее в душата му и то избухна по един нищожен повод през новата учебна година. Вазов. 2. Рядко. Бавно изгнивам, разпадам се. Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. / Аз тук не се родих — тук бих желал да тлея. Вазов. 3. Прен. Слабея, топя се, бавно умирам; линея, чезна. От недояждане сестричката му заболя Можеше да се забележи как всеки ден тлееше — топеше се като свещица. А. Гуляшки. Но те не знаят, че аз веч тлея, / че мойта младост слана попари. Ботев.