тма, мн. тми, ж. Старин. Поет. Тъма. Градини дето бяха, там пустош се всели, / дръвце не мята сянка, ни извор ръмоли, / и името на царя покрива тма дълбока. П. П. Славейков. И заточиха се мъчителни дни на тма и горест. Н. Райнов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
