тòпче1, мн. -та, ср. Малка топка. Деца се събираха от махалата да играят на топчета. П. Вежинов. Извади от джеба си две стъклени топчета, с каквито децата често си играят, и ги чукна три пъти едно о друго. М. Марчевски. □ Чорба от топчета — вид чорба, в която има топчета от смляно месо.
тòпче2, мн. -та, ср. Малък топ (оръдие). Хора бре! Да знаете, че ще пукне топчето. Вазов. Черешово топче.
тòпче3, мн. -та, ср. Умал. от топ2. Юрталана измъкна от пояса си топче бюлетинки и му ги подаде. Г. Караславов. Топче платно.