тòпчест, -а, -о, прил. Който има кълбовидна форма; валчест. Една квачка с малки топчести пиленца се появява от някъде. Йовков. От някъде дохождаше един топчест, тъмночервен жребец. Елин Пелин.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
