тормòзя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Упражнявам тормоз върху някого; гнетя, мъча. Злата мащеха толкова много тормозела доведеното си момиченце, че една люта зимна вечер то избягва от къщи. А. Гуляшки. тормозя сестрад.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
