тост, тòстът, тòста, мн. тòстове, тòста (сл. ч.), м. (итал.). Тържествена наздравица. За българската интелигенция дигам тост, за българската здрава, честна, прогресивна интелигенция. Вазов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
